Департаментът по човешки ресурси (HR) често изглежда донякъде загадъчен — някои го възприемат като ориентиран към числа, метрики и процеси, докато други го виждат като фокусиран върху емоции, култура и хора. В съвременните организации обаче ролята на HR надхвърля и двете гледни точки — той служи като мост между двата свята. Това поражда важен въпрос: как можем реално да измерим въздействието на HR?
Модерният HR: баланс между „твърди“ и „меки“ аспекти на управлението
Съвременният HR трябва умело да навигира и интегрира както „твърдите“, така и „меките“ страни на управлението. От „твърдата“ страна става въпрос за внедряване на процеси, определяне на метрики, проектиране на системи за възнаграждение и спазване на трудовото законодателство. От „меката“ страна — за формиране на организационна култура, стимулиране на ангажираността, консултиране на мениджъри и подобряване на цялостното преживяване на служителите. Днес работата на HR далеч надхвърля управлението на договори или планирането на отпуски — тя може да бъде ключов източник на гъвкавост и конкурентно предимство за организацията.
Защо измерването е важно
Една от най-честите критики към HR отделите е, че резултатите им трудно се количествено оценяват, а решенията често се базират на интуиция или на няколко коментара от служители. За да се избегне подобна субективност, е необходимо да се установят ясни критерии за измерване, които да покажат ефективността на HR и реалното му въздействие върху организацията.
Успехът на една компания в управлението на човешките ресурси може да се оцени чрез три ключови фактора:
- Доверие в HR екипа. Много недоразумения могат да бъдат разрешени чрез директни разговори и консултации, които помагат на колегите да намерят правилния подход. Това намалява риска от конфликти и объркване.
- Вътрешно кариерно развитие. В здравословна организация съществуват ясно дефинирани кариерни пътеки и се измерва какъв процент от позициите се заемат от вътрешни кандидати. Този показател показва доколко ефективно се комуникират възможностите за развитие, доколко точно мениджърите разпознават потенциала на членовете на екипа и колко успешно се развива вътрешният талант.
- Готовност на мениджърите да ръководят екипи. HR трябва да действа като съветник, подпомагайки мениджърите в изграждането на лидерски умения. Силата на този показател директно отразява зрелостта на HR функцията в организацията.
Как да измерим „неизмеримото“?
Организационната култура и лидерските компетенции често се считат за „меки“ показатели, трудни за изразяване с числа. Постепенно HR екипите откриват начини да ги превърнат в практични и последователни практики. Важно е да се подчертае, че постигането на най-автентичния и искрен резултат изисква сериозна предварителна подготовка.
Най-точният начин за измерване на културата в компанията са редовните анкети за ангажираност. Например в Edenred Finance подобни анкети не само създават безопасно пространство за обратна връзка, но и помагат да се измери ангажираността, удовлетвореността и дори оценката на преки мениджъри — като резултатите се сравняват с пазарни бенчмаркове. Успехът на тези анкети обаче не зависи от самия въпросник, а от готовността на организацията.
Ако ръководният екип не е подготвен за открита обратна връзка и реална промяна, или ако служителите се страхуват да говорят откровено, анкетата се превръща в чиста формалност. Затова първата стъпка е синхронизацията на лидерството: готови ли сте да чуете истината — и да действате? Втората, също толкова важна стъпка, е подготовката на служителите. Те трябва да разберат защо се провежда анкетата, как компанията възнамерява да използва резултатите и как ще бъде гарантирана анонимността. Изследванията показват, че доверието в HR отдела зависи пряко от това дали служителите виждат реални последващи действия след приключване на анкетите.
HR — предсказуем, не реактивен
С нарастващото търсене на аналитика, HR вече не може да разчита само на интуиция. Той трябва да предоставя прозрения, базирани на данни, и да подпомага ръководството в бързото и решително вземане на решения. Компаниите, които интегрират HR данни в цялостното си стратегическо планиране, са по-добре подготвени да вземат информирани решения и да се адаптират бързо към пазарните промени. Промяната не трябва да се страхува или очаква — когато я приемем като постоянна, тя се превръща в ритъма на живота.
